Как да се върнем към целите си, ако ежедневието е взело превес

Изненада! Хората не сме машини и понякога се случва на всички – включително на нас – да изпитваме трудности с целите. Независимо колко сме мотивирани, колко ясна идея имаме за това какво искаме да постигнем, колко постоянни сме в действията си и дори колко далеч извън зоната си на комфорт излизаме, пак можем да попаднем в капана на ежедневието и да се окажем в затруднение.

Какво се случи при нас, защо и как се върнахме обратно към методологията за постигане на цели, ще споделим тук.

Често срещани трудности с целите

Преди време проведохме една кратка анкета сред нашата аудитория. Искрено благодарим на всички включили се.

На въпроса „Кой е най-големият ви проблем, свързан с постигането на цели?“ получихме разнообразни отговори. Това са някои:

• „Мисля, че е отлагането. За мен. Започвам много неща наведнъж, не мога да свърша всичко, естествено. Започвам да отлагам и така…“
• „Постоянството в изпълнение на стъпката. Непредвидени ангажименти, свързани с децата, затрудняващи изпълнението на дневната малка цел.“
• „Организацията на времето“
• „Липсата на постоянство и често разсейване с важни неща, но за други хора.“
• „Време и финанси“

Припознаваш ли се в някое от горните? Честно казано, ние да! Причините да не успяваме винаги да сме постоянни могат да бъдат най-различни. Ето какво се случи при нас в последно време.

Нашето затруднение

Към края на третото тримесечие на миналата година бяхме на път да осъществим наша отдавнашна мечта – издаването на книга за цели.

Септември завършваше и наближаваше моментът да си направим редовната тримесечна среща, за да определим следващите си 90-дневни цели. Това обаче не се случи.

Попречиха ни някои непредвидени обстоятелства около книгата.

Наложителен спринт

Наясно бяхме, че е възможно работата по нея да отнеме малко повече от планираното време. Но тя отне пет пъти повече. Накрая се наложи да направим един истински спринт с тази цел. Вече сме споменавали, че в краткосрочен план това е допустимо (например когато се гони краен срок). Дългосрочно обаче това не е ефикасно, защото носи със себе си усещането за претоварване и загуба на баланс.

Как „излязохме от строя“

В резултат от прекалено многото ангажименти, свързани с една-единствена цел, не успяхме да си дефинираме следващите цели по обичайния начин.  И това за малко да повлече след себе си затруднение в постигането на целите.

Какво правим обичайно?

Обикновено при приключването на тримесечието се събираме за редовната си среща като приятели за цели. В този случай трябваше в последната седмица на септември или в първата на октомври да си отделим няколко часа, за да анализираме изминалите 90 дни и да планираме следващите.

90-дневната среща включва някои ключови упражнения, като това за увеличаване на увереността, за измерване на прогреса и научените уроци. Но най-важният резултат от срещата са добре дефинираните цели за следващото тримесечие и първата седмична стъпка, с която да започнем веднага.

За първи път от години последното тримесечие започна за нас без това формулиране на целите.

Един проблем, две различни решения

И двамата осъзнавахме, че е рисковано да излезем извън релсите на системата, която работи безотказно за постигане на цели. Същевременно обаче ежедневието ни притисна. Трябваше да намерим изход.

Отново преоткрихме как с приятеля си за цели можете да мислите по коренно противоположни начини в някои отношения, без това да ви пречи, а напротив – да се допълвате.

В случая двамата приложихме диаметрално противоположни подходи – от визия към стъпки и от стъпки към визия. Ето как.

Ники – от визия към седмични стъпки

Той предпочита да започва винаги от голямата картина, избистряйки внимателно визията и 90-дневните си цели, докато накрая стигне до внимателно формулираните седмични действия.

Макар да знаеше, че за да действа по целите си систематично, трябва да си отдели 2-3 часа за анализ на напредъка си и за добре обмислено планиране, не го направи веднага. Прекара целия октомври месец в отлагане.  Докато не намери време да седне и да „си свърши домашната работа“ по визията и целите, не успя да си формулира конкретните стъпки.

Какво му попречи този път и как се справи?

Трудностите на Ники

Всъщност причината за отлагането беше, че искаше да използва всеки възможен свободен момент от месеца за работа по най-приоритетната си цел – книгата.

Освен това се подведе от факта, че имаше в главата си идея за визията и следващите цели. Реши,  че и без правилна формулировка, все пак може да прави нещо по цели пет визии, макар и хаотично.

И точно това е пречката за много хора да постигат целите си – действията напосоки, без ясна и детайлна перспектива.  Ники споделя:

За мен яснотата е най-важна. Процесът по преглед на визията и задаване на целите ми не е формалност или отбиване на номера. Напротив, това е ефективен начин да постигна именно тази яснота.

Постепенно и с отметване на ангажиментите успя да вмести в ежедневието си този процес. В крайна сметка в последните 2 месеца на 2019г. успя да продължи по обичайния си начин и работѝ систематично по целите си.

А как процедира Иван?

Иван – от стъпки към визия

Той има различен механизъм за справяне със ситуация, в която се оказва претрупан с работа и без никакво време за сериозно обмисляне.

И този път Иван подходи така – без да минава през визията, директно формулираше седмичните си стъпки.

Всъщност неговият начин е много простичък. Веднъж завъртял колелото, то се движи. Оставя се на интуицията си и в движение решава какво е необходимото следващо действие.

Трудностите на Иван

В този динамичен и за двама ни период, Иван бе принуден да остави на заден план другите си цели и да се фокусира само върху една. Макар че оптимално е да си поставяме по три цели, той се ограничи с тази за книгата. Много бързо и без да му мисли дефинира какво искаше да постигне и как, и действаше стъпка по стъпка.

Отново в движение му се наложи да направи и нещо по финансовата си визия. В даден момент трябваше да се изпълнят определени задачи, нетърпящи отлагане. И така, без да отделя време за анализи и планирания, той работи и по втората си 90-днева цел.

Как се върнахме „в релси“

Това е много важно:

Въпреки, че този път пропуснахме тримесечната среща и не следвахме собствените си правила за постигане на цели, осъзнаваме, че именно системата ни помогна да се върнем обратно в правия път. Стана по три начина:

#1 Силата на инерцията

Години наред ние следвахме системата „Приятел за цели“ и натрупахме сериозна инерция.

Всички навици, свързани с уменията за поставяне и следване на цели, с времето се превърнаха в част от нашата същност. Така днес ние имаме един „депозит“, от който можем да „теглим“ в трудни моменти и който се отплаща многократно.

Без да трябва да спираме и да се отказваме от целите си, колелото продължава да се върти… а ние продължаваме напред.

#2 Силата на приятеля за цели

Безспорно приятелят за цели е най-важният ключ в системата. Той прави постигането на цели неизбежно, защото благодарение на него успяваме да прилагаме останалите три ключа (визия, 90-дневни цели и седмични стъпки).

И може би най-основното правило е винаги, без изключение, да се чувате с приятеля за цели веднъж седмично. Независимо от това дали си готов със седмичната стъпка, или не, този редовен разговор за целите може да те върне обратно, ако си излязъл от коловоза.

Точно това спаси и нас. Процедирахме по различен начин и невинаги имахме с какво да се похвалим от седмицата, но не пропуснахме нито веднъж да се чуем и да поговорим за целите си.

#3 Силата на писмените цели

Представи си, че за периода си поставиш писмено 2-3 ясни цели, постигаш ги и имаш механизъм да измериш напредъка си. Тогава има момент на вътрешно „отпразнуване“. На всяко тримесечие виждаш черно на бяло по три отметки, три важни скока към твоята мечта.  Така трупаш увереност, започваш все повече да вярваш в способността си да постигаш успехи и си поставяш все по-смели цели.

В обратния случай може да си много зает и претоварен, може да правиш какво ли не напосоки, но накрая не можеш да прецениш успял ли си, или не. Нито празнуваш, нито генерираш вяра в себе си.

Писмените цели са най-лесният, смислен и правилен начин да измерваш своя прогрес. Ако ги нямаш, все едно нямаш никакви цели.

Това работи!

Нека не се заблуждаваме – беглите идеи за това какво искаме да постигнем няма да ни помогнат да бъдем успешни.

На всеки от нас е необходима система за подкрепа. Работеща методология, която да не ни позволява да забравим към какво се стремим, или да го загърбим поради намесата на ежедневието. Следвана достатъчно дълго, тя се превръща в наша втора природа, инерция за постоянни постижения.

Без значение колко сме заети, ни трябват само ясни цели и приятел, с когото да ги обсъдим. Всичко останало си идва на мястото. И успехите са неизбежни.