Липса на време. Може ли да се преодолее?

Без проблеми този материал можеше да се казва „Сопри се бе брат“. Хаосът на ежедневието и липсата на време са реални пречки за много хора да постигат мечтите си, както показа нашата анкета. Тук интерпретираме двете основни причини за липса на време за работа по целите и начините те да се преодолеят. И се фокусираме върху това, което се случи на самите нас напоследък – изключително претоварване, при което не знаехме дали ще се справим.

Ирония за времето

Планираме предварително темите за нашия седмичен подкаст. Още много отдавна си бяхме задали темата „Липса на време“ за средата на декември.

Никога не бихме предположили колко точно попадение ще се окаже това именно в онзи момент. Защото когато настъпи денят да запишем подкаст епизода, буквално изживявахме липсата на време по неочаквано болезнен начин. Защо се получи така, ще споделим малко по-надолу.

Но първо:

Двете посоки на липса на време

Две са основните причини да нямаш време, които обективно могат оформят представата ти за времето:

  • Да си го губиш;
  • Наистина да не ти достига.

Нека видим.

#1 Губене на време

Това е по-масовият случай – когато го пропиляваме с неща, с които изобщо не би трябвало да се занимаваме.

Говорили сме много за това как вредни навици като продължително гледане на телевизия или цъкане в социалните мрежи могат да изядат от времето и фокуса, необходими за работа по целите ни. И в днешно време това не е рядкост.

Същевременно хроничното разсейване с всевъзможни нотификации се превръща в нещо като епидемия на загубата на ефективност и продуктивност.

Добрата новина е, че следването на целите е умение, което може да се усвои и съществуват лесно приложими тактики и стратегии.

Но това е само базовото ниво. Когато си го преминал и губенето на време не представлява проблем за теб, тогава попадаш във втората категория случаи:

#2 Напълно реална липса на време

Това се случва, когато съвсем обективно 24-те часа в денонощието не ти достигат за всичко, което трябва да направиш.

Когато физическото време се окаже недостатъчно, това обикновено се дължи на определянето на твърде много домино стъпки, които повличат след себе си много задачи и съответно голямо натоварване. Точно това се случи и на нас през декември.

Лудница преди Коледа

Тогава се намирахме в центъра на няколко паралелни големи проекта. Занимавахме се с издаването на нашата първа книга, с организацията на събития по промотирането и, с организация и на предстоящия през януари пореден уъркшоп.

Тук е мястото да вметнем, че често говорим за проблеми, чието решение знаем. Но ние сме тук не само за да даваме съвети. Смятаме за ценно и просто да споделяме за своя собствен път и за трудностите, които срещаме, както и за начините, които откриваме за справяне с тях.

И така, какво се случи?

Дългата история накратко

Една от отдавнашните ни мечти и част от нашата визия за системата Приятел за цели беше издаването на книгата за цели. Ние и екипът ни и посветихме няколко поредни тримесечия и накрая настъпи моментът за реалното издаване.

Пред нас имаше два варианта: чрез издателство или сами. Спряхме се на по-трудния – самоиздаването.

Сигурно се питаш защо, при положение, че издателствата могат да ни освободят от всички ангажименти. Това се оказа една често срещана заблуда.

Много хора си представят процеса като: аз пиша книгата и им я нося, те продават.

В действителност средно на ден в книжарниците постъпват по 30 нови заглавия и в тази джунгла отговорността за промотирането на една книга се пада изцяло на автора.

Затова решихме да поемем нещата в свои ръце… И това меко казано ни хвърли не само в море от задачи, а и в море от силно несвойствени и оперативни задачи, с които досега никога не ни се беше налагало да се сблъскваме. Така се оказахме във водовъртеж от ангажименти и за първи път сериозно се притеснихме дали ще се справим.

Наложителен спринт

Споделяли сме, че едно от условията нашата система да работи толкова добре е именно заради по-дългосрочната перспектива на мислене. Или идеята, че дори в дадено тримесечие поставената цел да не се постигне, имаме цялото време по пътя към 30-годишната си визия, за да успеем. Така че препоръчваме средно и постоянно темпо, вместо спринт.

Не и този път. Сроковете ни притискаха, защото искахме книгата да е по рафтовете на книжарниците през декември и хората да са я прочели до края на месеца, за да стартират на чисто през 2020г.. Нима има по-подходящ момент за ново начало от новата година?

Осъзнаването

Точно, когато бяхме постигнали перфектния баланс и бяхме много „дзен“; когато бяхме влезли в коловоза на постигане на големи резултати с лекота и без стрес, изведнъж се оказахме в ситуация, в която много неща бяха на път да „изгърмят“.

Тогава осъзнахме, че единствено следването на системата – и то в нейния чист вид, а не модифицирана спрямо натоварената ситуация – е в състояние да ни спаси.

Системното нямане на време, или константен шок и ужас

Всъщност много хора, които искат да постигат смели цели, но действат без система и методология, са в едно постоянно почти инфарктно състояние на прекомерно натоварване. Всичко непрестанно е на път да изгърми.

Най-лошото не е, че имат много стрес и работа. А че живеят с усещането, че мъките никога няма да свършат.

Така е с приятел от детството на Иван. Всеки път, когато се срещнат, той е на ръба на изтощението: „Леле, човек, шок и ужас! Пак се разцепваме от работа!“.

За да не се превърнат „шок и ужас“ и в твое второ име, е добре да знаеш как да слезеш от въртележката.

За щастие, имаш на разположение система!

Полза от системата номер 1: шокът и ужасът не са завинаги!

„Приятел за цели“ е така структурирана, че да ни подкрепя да следваме мечтите си поетапно и на всяко тримесечие да си поставяме нови цели. Така дори няколко месеца да са изключително натоварени, знаем, че не е завинаги. Че ще имаме максимум 90 дни стрес, след което ще дойде моментът за ново начало.

И това е много важно:

През цялото време ние бяхме спокойни, защото си поставяме 90-дневни цели – работим в цикли от 90 дни. И знаехме, че след края им ще направим преглед, ще анализираме и ще си извадим поуките как да подобрим нещата за в бъдеще.

Тази перспектива позволява да гледаме на ситуацията като възможност за научаване на уроци и израстване.

Полза номер 2: поздравяваш се за успехите

Трябва да признаем, че липсата на време и прекомерната ни натовареност ни донесоха известно усещане за загуба на баланс и неудовлетворение.

Да, книгата излезе с летящ старт и днес се гордеем с успеха си, но през декември все още не успявахме да се зарадваме.

Тогава обаче си припомнихме, че 90-дневният преглед на целите може да обърне гледната ни точка.

На всеки 90 дни се спираме, за да погледнем назад, да осъзнаем какъв път сме изминали, какво сме постигнали и какво сме научили. И разбира се, да се поздравим за успехите си.

Можеш да опиташ упражнението The Confidence Expander и да се увериш сам, че е важно да си напомняш колко далеч си стигнал, вместо само да препускаш през безкрайните задачи. Това ще увеличи увереността ти и ще ти помогне да продължиш напред към още по-предизвикателни проекти.

Полза номер 3: визията ти ще те води

Когато започнеш да усещаш системната липса на време, е успокояващо да знаеш, че не е лошо да казваш НЕ. И визията ти ще ти помогне.

Всъщност още при определянето на твоята визия и важните за теб неща, ти несъзнателно избираш кои са твоите приоритети и съответно кои не са. Така много по-лесно ще вземаш решения и ще отсяваш кои предложения и нови инициативи да приемеш и кои да отхвърлиш.

Въпросът е още първоначално на ниво ВИЗИЯ да не се ангажираш с неща, които ти пречат.

Трябва да имаме и силата да отказваме много странични активности, за да се фокусираме в това, за което вярваме, че ще даде най-голям ефект.

А дали наистина ще даде – ще разберем след 3 месеца, когато е времето за равносметка.

Да кажеш НЕ ли е спасението?

Трудно е да се отговори еднозначно на този въпрос.

Истината е, че човек винаги може да си намери какво да прави и сам да допринесе за липсата на време. Колкото по-свободен си, толкова по-лесно ти е да кажеш Да на различни инициативи и не след дълго да ти се наложи да започнеш да казваш Не.

Няма универсална рецепта.

Например на нас ни се наложи да кажем „не“ на една иначе страхотна възможност – покана да представим книгата си в радиопредаване. Понякога изборите не са лесни, а фокусът изисква определени жертви.

Обобщение

Не смогваш да работиш по целите си?

Тогава на първо място е добре да елиминираш всеки риск да губиш време с маловажни неща.

На второ място бихме препоръчали да следваш система, която да те подкрепя в постигането на целите ти. Да ти дава ясна посока с избраната от теб визия; краткосрочни стратегии за напредване към нея с 90-дневни цели; възможност за учене от грешките, израстване и увеличаване на увереността.

Животът е промяна. Винаги ще има предизвикателства и понякога може да ни бутнат. Въпросът е колко бързо ще се изправим. Системата е доказала, че най-късно на третия месец човек се връща към важните неща и излиза от трудностите.  Струва си да се опита!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close