Седмичната техника, чрез която постигаме постоянство и не се отказваме от целите си

Когато имаме чувството, че не сме постоянни в целите си, че сме на път да отпаднем от тях, или че нямаме напредък… Когато нямаме яснота и не знаем как да продължим със седмичните си стъпки… Тогава на помощ идва една техника, която работи безотказно. С нея преодоляваме тези трудни моменти и продължаваме да преследваме мечтите си без да спираме нито за миг.

Какво е нужно за напредък

Знаем, че фактори като ясна идея към какво се стремим и силна мотивация, дисциплина и фокус помагат да постигаме целите си. На практика обаче ако едно нещо ни липсва, няма да имаме реални резултати, или поне не за дълго.

Постоянството.

Затова в Приятел за цели сме открили начин как да действаме постоянно, надграждайки всяка седмица над постигнатото в предходната и това са седмичните стъпки. С тях напредваме по всяка от своите 90-дневни цели за действие и постепенно се приближаваме до визията си.

Седмичната стъпка работи на две нива.

Първо, да започнем…

Ако искаме да стартираме някой свой отдавна мечтан проект или пък нещо, свързано с личното ни развитие, най-важно е да се решим и да поставим началото. Мъдрите хора са го казали:

Пътешествие от хиляда мили започва с една първа стъпка.

С първата седмична стъпка завъртаме колелото. Спираме да се колебаем и да отлагаме, преминаваме от зоната на мечтите в тази на действията. Оттам нататък ни е нужно само едно – да продължим.

… И второ, да не спираме!

За да си осигурим постоянство в целите и плавен ритъм, е добре всяка седмица, без изключение, да правим по една седмична стъпка (да, само по една!) по всяка от тримесечните си цели.

Силата на постоянството

На всеки се е случвало да срещне стар познат, който изведнъж се е оказал преуспяващ и водещ страхотен живот.

Имаме една новина: никога не е „изведнъж“.

Всеки прогрес се дължи на акумулирани във времето редовни действия в една посока.

И това важи за всяка сфера на живота. Ако с години всяка седмица спортуваме по 3 пъти, няма как да не сме в по-добра форма. Ако изградим навика всеки месец да заделяме по малка сума от доходите си, неизбежно след време ще имаме натрупана една добра банкова сметка. Или ако четем по няколко страници на ден, скоро ще сме генерирали значителна база нови впечатления и информация.

Малко по малко, всяка седмица с по една малка стъпка и с редовно темпо, можем да напредваме към големите си мечти и неизбежно ще се насладим на ефекта „натрупване във времето“.

Но…

Де да беше толкова лесно!

Седмичните стъпки към нашата цел са гаранцията за нашия напредък. Но няма гаранция, че наистина ще ги направим… Защото както можем с лекота да започнем, така може и неусетно да спрем. Неслучайно между 94% и 96% от хората се отказват от целите си една след втората седмица.

Ако „ежедневието вземе превес“, можем да се окажем в капана на липсата на време, достатъчно мотивация или енергия за действие.

Постоянството се постига трудно и затова ще помогне техниката, тема на днешния материал.

И техниката е… седмичната среща с приятеля за цели!

Тя съчетава твърдото намерение да действаме и да направиме една малка стъпка към изпълнението на своите тримесечни цели, с това да получим подкрепа точно когато имаме най-силна нужда от нея.

Де факто седмичната среща с приятеля за цели представлява един споделен преглед на целите.

Преди да открием, че ключът е в думата „споделен“, изминахме дълъг път.

Откритието на Иван

Преди години научи от системата на Дейвид Алън – Getting Things Done™ един много полезен принцип: всяка седмица да ревизира и подрежда плана си за действие и едва след това да се потапя в него.

И макар Иван да се опитваше да следва методологията GTD™ в продължение на над две години, успя да спази горното правило едва 1-2 пъти.

Видях колко е важен седмичният преглед на целите, но не ми се получаваше, докато не си намерих приятел за цели.

Откакто сме приятели за цели непрестанно се убеждаваме, че това е основният от четирите ключа за неизбежно постигане на всякакви цели. Затова и системата ни се нарича така.

Техниката работи безотказно

На практика седмичният преглед на стъпките заедно с приятеля за цели при нас се случва автоматично и… неизбежно.

Всяка седмица, независимо от това дали сме на почивка и не сме направили нещо особено по целите си, или работим на пълни обороти; без значение дали стъпките ни са ясни, или не сме подготвени как да ги дефинираме, ние провеждаме този седмичен разговор и ревизираме целите си. Коментираме какво сме изпълнили миналата седмица и какво ще направим идната.

Така поддържаме колелото да се върти. Един кратък диалог ни връща обратно към посоката, в която искаме да вървим.

Защо чуването с приятеля за цели поддържа постоянството

Да си го кажем направо – големите мечти са вдъхновяващи, а смелите цели и планове са енергизиращи. Но ежедневието е тривиално и изпълнено с всичко онова, което досега е пречило да постигаме целите си. Проблеми с дисциплината, с липсата на време, с хаотичното лутане – всичко това отпада, когато ползваме техниката на седмичния преглед с приятеля за цели.

Ето няколко причини как функционира и защо е толкова ефективна за всички, които я прилагат.

#1 Oсъзнаване вместо оправдаване

Това си е в човешката природа:

Когато трябва да намерим обяснение защо не сме си изпълнили стъпката за седмицата, започваме да си разказваме какви ли не истории и да си намираме извинения. Моментът не беше подходящ, имах много работа, не се чувствах готов.

Но знаем, че всичко това са пълни глупости и няма да минат пред приятеля ни за цели. Тогава просто си правим планираните действия, без много-много да увъртаме. В крайна сметка не искаме да се изложим пред човек, когото уважаваме, нали така?

Но в тази връзка има и още нещо.

Помощ без осъждане

Ако все пак сме срещнали затруднение, ролята на нашия приятел за цели е не да ни натяква как сме се отпуснали и колко сме несериозни.

Напротив, той ще ни помогне да разберем и осъзнаем истинската причина да не сме се справили и да направим така, че занапред да не преодолеем тези трудности. Не само ще ни съдейства да не се самоосъждаме и да не подкопаваме вярата в себе си, а и точно обратното.

Ето как.

#2 Генериране на увереност

Всеки обича да го потупват по рамото от време на време. Но сами рядко се потупваме.

Във вихъра на ежедневието препускаме от задача на задача, дори неусетно постигаме феноменални неща, на които така и не обръщаме внимание.

По време на седмичния преглед с нашия приятел за цели обаче си отделяме няколко минути да отдадем дължимото на своя напредък. Споделяме какво сме постигнали и научили и точно в този момент, докато го изричаме пред другиго, ние го осъзнаваме по-добре за себе си.

С всяка нова малка стъпка, колкото и да изглежда незначителна, удовлетворението ни расте, а с него и нашата увереност и готовност да продължаваме все в същия дух.

#3 Помощ в дефинирането

По някаква причина винаги е трудно сами да формулираме добре седмичната си стъпка. Може да е очевидно твърде обща и мъглява, да не е ориентирана към действие. И все пак в главата ни да звучи сравнително добре. Нищо, че ако я прочетем след два дни няма да се сетим за какво става дума.

Когато се опитваш да обясниш на приятеля си за цели планираната седмична стъпка, ти всъщност я обясняваш на себе си. Така без да искаш я избистряш и дефинираш много по-конкретно.

Бонус, разбира се, е че самият ти приятел може да ти даде много ценна обратна връзка, задавайки ти въпроси и стимулирайки те да помислиш за по-коректна формулировка. А когато знаеш какво точно трябва да правиш, е много по-вероятно… наистина да го направиш!

#4 Мотивация за действие, или измъкване от дупката

Признаваме си:

Случвало ни се е неведнъж да „излезем от правия път“. Особено по време на продължителни отпуски или командировки, в миналото все отпадахме от целите си и се връщахме към тях едва след няколко месеца. Когато инерцията е изпусната и всичко трябва да започне отначало, е значително по-трудно.

Откакто обаче ползваме тази техника за поддържане на постоянството, колелото се върти без да спира. Независимо от личните предизвикателства и проблеми, едно от нашите „споразумения“ като приятели за цели е да не оставяме другия да изпадне в дупка и да се откаже от мечтите си. Не го оставяме на мира, докато не ни вдигне телефона и не поговорим какво се случва с целите му.

А ето и няколко съвета как да направим разговора възможно най-полезен.

Тактики за ефективно провеждане

Накратко:

• Виждаме се или се чуваме всяка седмица точно по едно и също време (ние предпочитаме телефонен разговор в понеделник сутрин).
• Спазваме ясна структура на седмичния преглед: 10 минути говори единият, след това 10 минути – другият. Всеки споделя какво е направил през изминалата седмица и какво не е успял, както и какво предстои в следващата.
• Слушаме внимателно и след това задаваме въпроси.
• Не навлизаме в детайли и не превръщаме разговора в безкрайна тирада. Ако имаме време и желание, след като минем през основното, можем и да продължим „свободен чат“.
• Прекъсваме другия, ако „се отплесне“, с уговорката, че няма сърдити.

Такъв един разговор отвежда деня на съвсем различно ниво. Допреди малко си се чудил кафе ли да пиеш, или чай, а след това 20 минути говориш за мечти, цели и планове как да направиш най-доброто с живота си. Това ти дава един несравним с нищо тласък! Затова тази техника е толкова ефективна.

Ако искаш да вървиш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч, върви с приятел!

Не можем да сме по-съгласни с тази африканска пословица. Подкрепата на приятеля за цели е това, което осигурява постоянство в целите.

Защото малките стъпки е лесно да бъдат направени, но е лесно и да бъдат пропуснати. Приятелят за цели и ежеседмичният преглед на стъпките заедно с него е гаранция, че ще преодолеем всички препятствия и ще продължим напред.