2 метода как да формулираме цели, при които искаме да правим действие всеки ден

Цели всеки ден… възможно ли е това да е лоша идея? Случва се твърде често – на хората около нас, а и на нас самите, да дефинираме новата си цел така, че да изисква от нас ежедневно действие.

„Всеки ден ще чета по половин час!“, „Всеки ден ще правя сутрешна тренировка по 20 минути!“. Когато си ентусиазиран и мотивиран е естествено да се настроиш на тази вълна.

Но това е капан, който може да обрече целите ти на провал. За щастие, има два работещи метода как да го избегнеш и как конкретно да дефинираш целите си за постоянни действия.

Защо допускаме тази грешка

Говорили сме за правилното и грешното дефиниране на цели. Според нашия опит е много по-ефективно вместо да зададем цел да прочетем 3 книги за тримесечието, да я формулираме като действие. От типа „Всеки ден ще отделям по половин час за четене, като желаният краен резултат е да съм прочел тези книги“.

За много сфери от живота това изглежда като страхотна идея. Особено когато става дума за нова, вълнуваща мечта ти си мотивиран да работиш здраво и да превземеш света. А дори да става дума за нещо по-стандартно, но което пък изисква твоето постоянство и ще допринесе за развитието ти, тогава можеш да си кажеш: „Е хайде де, ако за себе си нямам половин час дневно, за кого ще имам.“

По тази логика дефинираме целите си така, че да правим стъпка всеки ден.

И освен ако не говорим за вече изграден дългогодишен навик, това е рецепта за провал.

Какъв е проблемът

Колкото и да си убеден, че държиш контрола върху деня си, животът се случва. Гарантираме, че все някога ще възникне ситуация, в която просто няма да имаш възможност да направиш действието, с което си се ангажирал. Ще пропуснеш и в края на седмицата няма да имаш 7 от 7.

Когато на седмичната среща с приятеля ти за цели обсъждате изминалата седмица, дори чисто формално няма да можеш да отчетеш успех спрямо зададената всекидневна цел.

Съзнанието работи така: проверява дали си изпълнил целта си, или не си. И отговорът ще е „не“.

Да пропуснеш да правиш това, с което си се ангажирал, носи усещането за провал. Това може да обърне посоката – вместо възходяща спирала на все повече успехи и увереност, да се спуснеш по низходяща спирала на чувството, че не се справяш и че тази работа с целите не е за теб.

В крайна сметка този начин на дефиниране на целите е предпоставка за негативна самооценка. Но има алтернативи.

Два различни метода

Един „disclaimer“: това са нашите методи, които сме установили, че работят. Вероятно съществуват още много други, просто ние двамата ползваме тези.

И тъй като всичко при целите е психология и зависи от начина на мислене и типа човек, ние макар да прилагаме и двата, също имаме лични предпочитания. Да ги видим.

Алтернатива #1: Да дефинираш минимума

Ники е по-големият фен на този начин да формулираш целта си, просто защото той е от типа хора, които никога не се задоволяват с малко и изискват повече от себе си.

Принципът тук е следният:

Задаваме целта си не за действие абсолютно всеки ден, а за поне няколко дни. Например „Ще ставам рано сутрин, за да пиша книгата си в поне 4 дни от седмицата“. По този начин имаме изпълнима и реалистична цел, но въпреки това се опитваме да не се движим по границата на минимума, а да направим нещо в плюс. Така всеки допълнителен ден работа по целта носи увереност и позитивна нагласа за успех.

(Между другото, по този начин е написана книгата ни за постигане на цели.)

Ползите от този метод

Очевидно той би работил добре за теб ако си настроен не да си търсиш оправдания, а напротив. Ако си като Ники, да спортуваш 3+ пъти седмично лесно ще се превърне в 5 или дори 7 пъти. Например ако ти е много приятно да караш колело и си решил да го правиш 3 дни, но това те увлича, забавлява те – тогава защо да не направиш повече? Вероятно ще успееш да спортуваш и 7 пъти в седмицата. Колкото повече, толкова по-добре.

Така че ползите са очевидни: никога не си в ситуация, в която казваш пред себе си „Не, аз не успях да постигна целта си тази седмица“. Винаги си от печелившата страна.

Какви са рисковете?

Рискът тук е да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление и да се задоволиш с абсолютния минимум.

Ако някой използва този начин на формулиране на целта, за да „се измъкне“ с много малко, да избегне да предизвиква себе да постига повече, тогава това е проблем. По-скоро трябва да работи върху нагласата и начина си на мислене, отколкото върху самия метод на дефиниране на целта.“

Алтернатива #2: Да дефинираш изключения

Предпочитаният от Иван начин е да зададе предварително изключенията от въпросното „всеки ден“.

Например когато работи по целта си за здраве и е решил да не приема никакви калории след 20:00. Но знае, че това няма как да се случи в 100% от дните. Затова залага няколко ситуации, в които е допустимо да не изпълни целта за ранна вечеря: като работен или социален ангажимент вечерта, който налага по-късно прибиране и съответно хапване.

В случая това работи отлично за Иван, защото неговата вътрешна настройка е да се опитва да гони програма максимум.

Стремя се към всекидневно действие и знам, че само в някои предварително определени случаи няма да го постигна. Така съзнанието ми търси възможности през деня аз да правя, а не да пропусна, това действие.

За кого би работил добре този метод

Ако си като Иван и за теб е важно да хванеш инерцията, да завъртиш колелото и да свикнеш добре с дадено действие, за да го превърнеш в свой навик, тогава това е много ефективен подход. Ежедневните действия (с предварително определени изключения) със сигурност ще те отведат по-бързо и безпроблемно до момента, в който желаните от теб дейности са твоя рутина и вече ги изпълняваш автоматично.

Отново, това важи за цели от всички области на живота – здраве, финанси, взаимоотношения, кариера, мисия, личностно развитие и т.н.

Има ли рискове този метод?

Всъщност тук ключовата дума е „предварително“. Идеята е, че трябва още в началото да знаеш при какви условия можеш да не си стриктен, иначе просто рискуваш в движение да си намираш твърде много вратички. И не, „домързя ме“ не важи 🙂

Другата особеност е, че трябва да си добре наясно какви ще са въпросните изключения. А за целта е необходимо да имаш предишен опит, да познаваш добре себе си, динамиката на ежедневието си. Не става само да нахвърляш нещо случайно избрано, а ще е нужно да отделиш малко време за анализ и осмисляне.

Ползите от тези алтернативи при целеполагането

Тези два начина не са измъкване от сериозните действия. Те са просто варианти да не си толкова строг със себе си и да не влизаш в коловоза на „всичко или нищо“…

Защото „всичко“ рядко е възможно.

Това ще помогне да приемеш, че сме хора, че животът се случва и че въпреки това правим каквото можем и вървим напред към мечтите си.

Когато гледаш назад и отчиташ постигнатото, вместо неуспехите, ще се възприемаш като победител. Така ще имаш куража да си поставяш все по-смели и по-предизвикателни цели извън зоната си на комфорт.

А как помага системата

От най-голямо значение е да имаш приятел за цели.

Първо на ниво определяне на дългосрочната визия заедно ще обсъдите посоката, далечната ти мечта, към която да напредваш постепенно.

След това ще е до теб при определянето на 90-дневните цели, за да ти помогне да решиш кой е най-удачният за теб начин на дефинирането им.

И разбира се, когато стигнете до седмичните стъпки, ще определиш с негова помощ действията си за седмицата. На всяка седмична среща ще ти задава въпроси, за да осмислиш и оцениш сам кое работи най-добре за теб.

Така във времето малко по малко ще коригираш курса и ще намериш верния път.

Да обобщим

Лесно е да крещиш от прозореца, че всеки ден от днес до края на живота си ще спортуваш по един час във фитнеса. Но не е толкова лесно след това да го изпълниш.

Нагласата е всичко, а твоята задача е да се настроиш както на вълна да предизвикваш себе си и да вървиш напред, така и да оценяваш успехите си, вместо да не се фокусираш върху дребните пречки на живота.

Затова нашите методи са тези два: или да дефинираш минимума, като обаче се стремиш към повече, или да дефинираш от самото начало няколко изключения, в които е допустимо да не си на 100% изпълнил действието си. И в двата случая печелиш, защото поставяш изпълними и същевременно предизвикателни цели, познавайки себе си. Всичко това ще допринесе за генериране на все повече увереност и ще отвори пътя за все повече постижения.

А кои са твоите начини?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Искаш ли една безплатна статия на седмица за постигане на цели по имейл?

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close